Динамика занятости в Болгарии в периоде 1990 — 2010 гг — на болгарском языке

Численост на наетата работна сила в РБ
Таблица 1. Заети лица

 
Заети лица

Година
Общо за икономиката
Селско, горско и рибно стопанство
Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване
Строителство
Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения
Финансови и застрахователни дейности
Операции с недвижими имоти
Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности
Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа
Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби

19
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·
·На основата на горната таблица сме построили няколко графики, които показват основни тенденции тенденции през годините. Като начало, ще разгледам движението на наетата работна ръка за цялата икономика:

На 1 съответства 1990 г, на 2 – 1991 г, на 21 – 2010 година. Графиката показва три върха – 1990 г (с най-много наета работна сила), 1996 и 2008 година. Обяснението е, че през 1990 г все още икономиката функционираше на основата на социалистическата икономика, предприятията бяха с много работна ръка, енергоемко и суровиноемко производство. С раздържавяването, преминаването на промишлените мощности, фалирането на предприятия намаля и наетата работна ръка. В следващите графики ще проследя как това се отразява при различните отрасли от икономиката и ще се опитам да намеря някаква зависимост.

От графиката ясно се вижда, че до 2010 година най-големият относителен дял на заети лица е в селското, горското и рибното стопанство, след това – в строителството, на трето място е „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (за някои години 1992 – 94 няма данни в справочника) и най-накрая са финансови и застрахователни дейности, като последните бележат явно нарастване на броя на заетите лица.
Поведението на графиката се обяснява с факта, че в селското стопанство и строителството е най-голям делът на ръчния труд. Т.е. нашето селско стопанство не е достатъчно механизирано. Още повече, че и в двете сфери наетата работна ръка е с ниска квалификация, като относителният дял на висококвалифицираните служители е нищожен.
Ненапразно съм включил и данните за „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”и най-накрая са финансови и застрахователни дейности – и в двете области се изискват висококвалифицирани служители. Продуктът, който се създава е интелектуален. И за двата отрасъла е характерно увеличаване на броя на заетите. Т.е. разширява се обхвата на дейности към отраслите и от там – нуждата за повече наети. Свързва се с компютъризацията на огромна част от информационните дейности в икономиката, както и развитието на банковия и застрахователният пазар в БГ. До тогава (преди разглежданият период) банките и застраховките бяха дейност на държавата, компютрите не бяха навлезли толкова широко в ежедневието на обществото.
Интерес представляват данните представени по-долу:

Това са данните да добивната промишленост, научни изследвания, култура и спорт. Основната тенденция в отраслите, свързани с добивната промишленост е намаляване на заетата работна ръка – беше „обществена тайна” по време на социализма, че нашета икономика беше суровинно-ориентирана към вносни суровини и то, от тогавашният СССР. България не се слави с големи находища на рудни и нерудни изкопаеми (с малки изключения, като находището на трас и бентонит край Кърджали, находищата на лигнитни въглища - Марбас). По този начин добивната ни промишленост беше осъдена на изживяване. Закриха се много рудници – просто последните се оказаха и изчерпани и нерентабилни. Затова и тук имаше най-голямо съкращение на работна ръка.
Най-малко заета работна сила (съотнесено към другите отрасли в икономиката) е при раздела „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности” и „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби”. Това се обяснява с изискуемата много висока квалификация (за първият раздел от двата), а за вторият – спецификата на дейността не позволява наемане и самонаемане на голям брой хора.
Любопитно е сравняването и на следните два показателя:

Тенденцията и при двата е сходна – увеличаване на броя на заетите лица Е, за държавното управление този брой се стабилизира някъде към 600 хиляди, а понеже един от основните показатели в икономиката е търговията – изобщо, сферата на услугите, където има мегдан за собствен малък бизнес, затова и непрекъснато расте на броя на заетите в него.

И така, може да се направят следните обобщения:
Заетост е онази част от населението на дадена страна, която има физически и психически възможности да се труди. Следователно в категорията заетост се включват следните групи от населението:
- Лица в трудоспособна възраст (16-63 години за жени и 16-65 години за мъжете в България) с изключение на неработещите пенсионери и инвалиди I и II категория в същите възрастови граници неработещите пенсионери за прослужено време, намиращите се в тази възраст.
- Работещи лица в под и над трудоспособна възраст.
Относителния дял на трудоспособното население е около 40% от населението в страната. Намалява относителния дял на населението в под трудоспособна възраст. Това е неблагоприятна тенденция, тъй като тази възрастова група осигурява бъдещите трудови ресурси. Добре изразена е тенденцията на относителното увеличаване на населението в над трудоспособна възраст. То е повече от 1/5 от цялото население на страната. В резултат на това застаряването на населението и ограничаването на трудовите ресурси е много по-ясно изразен в селата, отколкото в градовете. Главната причина за това е урбанизацията.
Икономически активни лица са лицата в България, които извършват определена трудова дейност и получават за това трудово или под друга форма възнаграждение. Към тази категория се отнасят както трудово заетите, така и трудово незаетите лица, който през дадената година са работили минимум три месеца-част от безработните, майки в отпуск по майчинство, войници и др.
Значително нараства делът на заетите в частния сектор. Заетостта в частния сектор надхвърля 50% от заетостта в страната. Отрасли с над 90% относителен дял на заети в частния сектор са: селско стопанство - 97.8%, търговия и ремонт - 90.5%, производство на шивашки изделия - 88%, бизнес услуги - 83%.
Най-разпространените форми на заетост са следните:
частична - при нея работната седмица е 40 часа, но може да бъде и по-малка. Предоставят се няколко свободни дни или е на лице възможност за ползване на по-дълъг платен и неплатен отпуск.
временна - при нея сключеният договор за работа е за срок от 4 седмици. Тази форма дава редица предимства на работодателя. В случая той наема лицето и уговаря условията за възнаграждението на положеният труд. Винаги може да пристъпи  към  уволнение  без  да   носи отговорност   пред  синдикатите; не плаща за отпуски по болест.
концентрирана седмица - форма, при която се работи 4 дни по 10 часа,
деление на работното място-при нея двама души си поделят отговорността за изпълнението на една и съща работа, която изисква по-дълго работно време.